280. ЛЮБОВТА Е ВСЕСИЛНА! /27-ми януари/

 

Ти бе приятел с грозни вълкодави,
в душата ти съзирах смъртен грях...
Бунтувах се, но мълком ти прощавах...
Да те прочистя от греха избрах!

При теб спирала звездна ме доведе.
Щом те видях, светът се промени.
Изчезнаха очите кривогледи.
Продъниха се адските стени...

Реших да те спася от злите зими...
Шептях: "Любов, увереност ми дай!"...
Копнеех да си благост несравнима,
бял ангел насред див  безкрай...

И стана чудо!...Иде ми да литна!...
Блестиш вълшебно като изгрев нов...
Вървим напред в сияния обвити,
любимци на вселенската любов!

27.01.1993, 19ч.46мин.