Зефир задуха...А светът се вкисна.
Любов, любов - дали пък не сгреших?
Донесох пролет - нежна, топла, близка.
Загробих зимата със огнен стих.
А хората си искат снеговете.
И питат се: -Кой, кой ни ги отне?...
Не бих могла да им река: "Простете!"-
и гузно да превия рамене.
Защото сляпо вярвам в топлината
на пролетта- дете на любовта...
Нали,любими, не сгреших, когато
снега на мрака с огън зачертах?
27.01.1993, 17ч.17мин.
-------
"Зефир" - южен вятър, който с мощна сила
прогонва зимата с нейните снегове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар