Не разбрахте ли, хора? -
В мен разцъфна дървото!...
Всеки цвят ще говори
на света оглушал.
Вън ръмжи януари...
Тежко ми е, защото
тръгват спомени стари
към безкрая пеша.
Аз съм обич, избрана
да затопли Земята.
Аз съм живата рана
на разлюбени дни.
Вечна пролет ви нося
с песни, звездно крилати.
Пей, любов златокоса -
всяка скръб прогони!
27.01.1993, 21ч.58мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар