Море, заспа ли? А пък аз не мога!
И мислено те моля - целуни ме!
Нощта е грозна, злобна и сторога.
Натрапва ми тъга със поглед зимен...
Море, долавям как без глас говориш...
Сънувах, как твърдиш пред баба Яга,
че съм била звезда, родена ТОРЕ...
Видях как вещицата в ужас бяга.
Море, прогонвай наглите кошмари!
Копнея да съм слънце сред вълните,
далече от бездушия коварни,
които раждат нощи упорити.
Копнея да съм свише окрилена,
за титанични сблъсъци готова!
Пред злото да не падам на колне,
а да СТОПЯВАМ земните окови!
30.01.1993, 19ч.09мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар