Прочистих своята духовна същност,
напук на злото, зимно свечерено!
Но, боже мой- любов, защо се мръщиш?
Защо лъчите ти от болка стенат?
Не се разкисвай! Ще се върна скоро.
Отивам да събудя заревата.
Това е твърде важно, командоре!
Сестрица съм на чувствата им святи.
Те ще загробят змийското котило,
което е създало свят изкуствен.
Щом им помогна, ще се върна, мили!
Недей като дете да цупиш устни!
28.01.1993, 12ч.33мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар