събота, 30 януари 2010 г.

353. ПОГРЕБАНИ МЕЧТИ /30-ти януари/

--------------------------------ДОРА ГАБЕ---------------------

Най-мъдрата жена с любов прие ме,
когато бях до болка безадресна.
Така се озовах в далечно време,
родило първата ни поетеса...
Намеса висша беше тя съзряла,
затуй към свойте тайни ме поведе.
И минахме през творчески портали,
покрай интриги, смърт и сенки бледи.
Видях разбити влюбени надежди.
И химни чух,божествено изпяти.
Видях прокоба с дреха белоснежна,
погребваща под лед мечти-брокати...
Любов, стопли душата за разтуха!
Една самотност гледа свечерено.
Камбана бие - бавно, тъжно, глухо...
А споменът-поет не спря да стене!...

30.01.1993, 18ч.13мин.
-----
Посвещавам на Дора Габе,чиято секретарка бях през последната година от живота ù! По повод на първата ù стихосбирка "Теменуги", Яворов казва,че тя е "първата българска поетеса". Името на книгата се дължи на факта, че влюбеният Яворов /редактор на стиховете ù/всяка сутрин е изпращал на Дора Габе букетче бели теменуги.

--------
Още в деня на венчавката си с Боян Пенев,
Дора Габе му заявява, че нейна единствена
любов ще си остане Яворов, който беше я
обявил за първата българска поетеса.
Обявявяйки своята съкровена истина на
съпруга си, тя му дава да разбере, че,
омъжвайки се за него, завинаги
ще остане в плен на самотата, въпреки
обкръжението ѝ от роднини, приятели
и многобройни почитатели.

Няма коментари:

Публикуване на коментар