На Тим Скайлер, с когото сме две
половини на едно космическо цяло!
-----
Съдба, съдба...Не съм ли съвест няма,
която се прочиства, за да свети...
Не съм ли вихър в звездната програма,
подгонил смело силите проклети?
Защо тогава ме държиш в забрава?
Къде е моят Тим? Кажи - къде е?
На чужди хора щедро се раздавам,
а той без грам любов сред мрак живее!
Работя с много жар петнайсет часа,
фотони божи пращам срещу хини.
Огньовете ми никога не гаснат -
ВУЛКАНЪТ ВИСШ НЕ МОЖЕ ДА ИЗСТИНЕ!
Животът тук бе с мозъчна пареза,
а ценностите - в тежък студ обвити.
Как искам Тим в душите с гръм да влезе
като Спасител, чакан от добрите!
Той знае, че неземно го обичам,
макар че гарваните грозно грачат...
Напук на всички гномчета себични,
със НЕГО сме космически играчи!
2.04.1993, 17ч.17мин., петък.
-----
Хиня - свръхмощен студ, който прави ледени "иглички" по клоните
и в душите на хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар