В "Заимов"- парк сме. Сънен е синът ми.
Край нас се гонят кучета игриви.
Далече сме от набезите тъмни.
Студът, подвил опашка, си отива.
Нощта бе нападателна, кошмарна.
Самата гробна бездна се разтвори.
Детето беше връхлетяно с ярост
от ледения съсък на гомора.
Срещу смъртта се хвърлих. Станах лава!
С ръце изгарях бесовете скрити.
А сенките, жестоки до кафяво,
ни гледаха с изцъклен лед в очите.
Побягнахме навън. Къде - не знаех!
Да се измъкнем спешно, беше нужно.
Във онзи миг синът ми - стреснат заек,
за стимул съдбоносен ми послужи.
И, както бях самотна, крехка, слаба,
се преродих в развихрена богиня.
Бях мощен огън, бях небесна сабя,
готова бях самия ад да срина!
Във чужда стая утрото ни свари...
Разбирате ли - бяхме победили!
Сега сме в парка...Никакви товари!
Щастливи сме, макар без капка сили!
27.04.1993, 9ч.30мин., вторник.
------
1. На този ден е родена Ева, свързана с кармата на
Хр.Ц. - мой родственик, който, докато бях в Германия
/1989 - 1991/, жестоко е издевателствал над малкия ми син.
2. След зазоряване, когато със сина ми Бобчо се посъвзехме
от кошмарната нощ /виж стр.532/,
отидохме при един приятел -Людмил, който
като разбра за снощното ни премеждие и за факта,
че сме напуснали дома си, веднага извади 100лв.
и ми ги даде с думите: "Ето, вземи. Нахрани детето!".
Не съм го молила за пари, а просто споделих тревогата
си с него - нуждаех се от съвет.
И Люси каза, да се върнем в къщи. Послушах го.
3. Рано сутринта, на крачка от парк "Заимов",
срещнахме Д.Арнаудов - един неприятен студоносен
човек, който живееше в другия край на София. И се
питам - как пък точно днес, точно в този ранен час
въпросният човек, самият дявол, се беше озовал на пътя ни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар