Нов Великден светлее,
а във мен - теготà...
Радостта ми къде е?
Пак под ключ ли е тя?
Пей, гугутке щастлива!
Ти поне си попей.
Аз не мога! Не бива! -
Дебне ме суховей.
Той от злъч почернява,
щом е вùдело в мен.
Не видя ли тъдява
вятър с дъх учестен?
Него чакам! Кажи му,
че удари часът.
Грехове непростими
почват да се тресат.
Земетръсното време
стигна до апогей.
Вихър бял ме поема.
Глас извика: Живей!
Нов Великден е, хора!
Злите демони мрат!
Златна двер се отвори
и изгря огнен път!
19.04.1993, 7ч.51мин., понеделник,
Великден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар