Днес всяка мъдра стъпка има смисъл,
щом в името на висша цел растем.
Животът, който е мъдрец умислен,
ни шепне, че сме впрегнати в ярем,
че ни нападат с ледени тревоги,
рушейки пътя ни към Еверест...
Затуй безкраят бе до сълзи трогнат,
когато се доказахме със чест.
Към светлата си същност устремени,
изгаряхме посредственото в нас.
Приучвахме плътта без глас да стене,
опълчвахме се срещу всеки бяс.
Окъпани с вълшебни водопади,
в мига, когато мракът оскотя,
небесната ни същност го нападна,
към ада го подгони любовта.
Затуй животът грейна сред омара,
по-огнена от юлските мечти...
Не бих се уморила да повтарям,
че иде ден и звездно ще блестим!
17.04.2007, 17ч.35мин., вторник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар