534. АДЪТ НА ЧЕРНОБИЛ... /26-ти април/

На двайсет и шести избухна Чернобил
и мракът крилата разпери.
С гръм билето черно смеха ни загроби,
превърна мечтите в химери...
Днес двайсет и шести април се възражда,
препълнен с надежди догоре.
Потъват във нищото сенки прокажни.
Небето във транс заговори.
Посочва ни път към сияйна безбрежност,
където се чувстваш чудесно,
където ги няма ни думите снежни,
ни клюнът граблив на регреса.
Там вечното зло е отминала карма.
Там болки от ужас не вият.
Там дните ни дават небесен подарък -
лечение на левкемия!
Животът бе вик и отворена рана.
От ужас се гърчеха дните.
Човешкият дух бе във менгеме хванат.
Мечтите скимтяха убито.
Но вече денят е до болка различен.
Огря ни велика промяна.
От злобните сенки изтръгнахме бича
и ето ни - свише огряни!

26.04.2007, 9ч.26мин., четвъртък.
-----
На 26.04.1993г. моят 10-годишен син щеше
да загине от мощно смъртоносно нападение, насочено
към главата и сърцето му. Спасих живота му след
няколкочасова среднощна битка със студа, който
на талази идваше към неговото телце. Помогна ми
Гергана от Ямбол, като ми предостави квартирата си
за няколко часа в софийския квартал Слатина, докато траеше
 екстремната ситуация, в която се озовахме през онази нощ аз и 
моето скъпо момченце.
Хиляди благодарности, Гери!Радвам се, че ти тогава пожела да стана твоя кръстница. Църквата "СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" завинаги ще ни свързва! Ти си нашият ангел-спасител! Където и да си, бъди щастлива и закриляна от божествената светлина!