Как разбра, че съм лудо щастлива?
Всяка клетчица в мен засия!
Днес пред райския праг се извива
смъртоносно ранена змия!
А дървото със ябълки зрели
ореолна в живота блести.
Пак сме двама...и пръсти сме сплели!
Към безкрая повел си ме ти!...
Забраненият плод ни наказа
с много мъки и вряща смола.
Сред живот, преизпълнен с омрази,
бяхме чужди... Така ни боля!
Но сега не прегазвам забрани!
И не вкарвам любимия в грях!
Отковавам мечти заковани!
Станах мъдра, каквато не бях!
22.04.1993, 10ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар