Съскането змийско озаптихме
и ламята гледа упоено.
Дяволският студ мълчи притихнал,
тъне в ужас пищната му сцена.
Споменът за шоуто е пресен:
грим, интриги, луд ламтеж за слава...
С мълнии от злост гърмеше стресът.
А развратът вихреше се здраво.
Гръм удари кулите с парите!
Любовта, божествено красива,
задните им части тъй изрита,
че ги хвърли в ями със коприва.
Най-накрая алчността е в ада!
Гордостта ѝ грозно се изприщи.
Суетата отвисоко пада,
а властта ù се превръща в нищо!
Днес над любовта гърмят салюти.
С блясъци облива я зарята.
Беше от нищожества оплюта,
но ответен удар им изпрати.
Огън озаптява злите сноби.
Вдън-земята e заровен мракът.
Нека знаят клетвите прокобни,
че и тях възмездие ги чака!
28.04.2007, 7ч.44мин., събота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар