На Борис - с любов!
НЕ СИ ЛИ СЕ ПИТАЛ защо те обичам
с любовната жар на небето?
Защото звездата на твоята личност
незримо във мрака ми свети.
Защото си рицар с присъствие свято,
носител на истини скрити.
Наред със това, че си пръв във играта,
блестиш на доброто с лъчите.
НЕ СИ ЛИ СЕ ПИТАЛ защо вдъхновено
превръщам копнежа си в лава?
Защо ти внуших да повярваш във мене?
Защо висините ти давам?
Защото си волност, невиждана още.
Защото си син на безкрая.
Държиш под хипноза кошмарите нощни,
та злобно по мен да не лаят.
Онези, които голготно крещяха,
линчувайки яростно Кръста,
сега са се свили под дяволска стряха
и просто от страх ще се пръснат.
НЕ СИ ЛИ СЕ ПИТАЛ защо от вулкани
взривяваща сила съм взела?
Защо любовта ми, от чудо огряна,
напада хиените смело?
Защото е важно достойна да бъда
за твойта божествена нежност.
Да бъда за теб светлината отвъдна,
възпяла те в песни безбрежни!
27.04.2007, 7ч.42мин., петък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар