Копнежите искрят. Любов, къде си?
Получих знак за първата ни среща.
И тръгнах... Твоят устрем ме понесе
над облаци, изгарящо горещи.
Сияния погалиха страстта ни,
от ритмика магическа родена.
Докосва тя присъствия огряни
и техните благословени гени.
Затуй туптя, затуй пламтя, изгарям.
Затуй летя на огнен смерч с крилата.
А бях по-здрачна от самотна гара.
Сега съм устрем, времето разклатил.
Ела, любов и страстно обещай ми,
че ще надвием сенките голготни!
Нали ще бъдем с теб вулкани тайни,
във чийто кратер ще се гърчи злото?
4.04.1993, 10ч.49мин., неделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар