На Борис!
------
Разлистени, духовните копнежи
ни обещават юлската омара.
А завистта, родила мисли снежни,
цветята в нас се мъчи да попари.
Не знае, че е бита карта вече,
затуй ни плаши с ледени патрони.
Но, в бронебойна светлина облечен,
гневът небесен с огън я подгони.
Понякога след набези студени
настинка насред лято ни застига.
Но любовта, загробваща хиени,
ни брани с много жар, като по книга.
Повярвах в истините ѝ крилати.
Последвах я! Лъчите си усилих!...
Доверието е безценно злато!
То мотивира чувствата красиви.
С теб ще надвием болките, любими.
Плътта чрез тях се учи да издържа
на куча злоба и на вълчи зими.
Във битките ще вложим звездна дързост!
Разлистени, духовните копнежи
ни водят с хипнотични аромати
към лоното на онзи свят безбрежен,
от който бликат само чувства святи.
21.04.2007, 8ч.57мин.
-------
Сутринта Б. се оплака, че нощес са го измъчвали
силни болки в дясното рамо /там са енергийните
центрове за инсулта/.
Сега работя за изчезването на причината.
Това стихотворение е мантра, която ще усили общото ни
позитивно излъчване. Болките му днес ще се стопят, а доверието
на Б. към мен ще нарасне. Толкова е силна лечебната мощ
на моето излъчване, че мога да надвивам инсулти, инфаркти
и ракови клетки, загробващи живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар