На Борис!
Чудесно е, да бъдеш извор бистър
и да струи от тебе благодат.
Блажено е, да черпиш звездни мисли
от висините на мъдреца свят...
Щях стон да бъда, ако бях без тебе.
Щях дрипа да съм, гниеща във кал.
Бездомна щях да съм и смях погребан,
и залез щях да съм, скръбта огрял...
Но ето че съм безгранична сила,
създадена от висшата любов.
И ето, че съм радост златокрила,
напук на мрака, смръщен и суров.
И ето, че е лумнал ореолът,
извайвал твойта същност вдъхновен.
Сега съм влюбен глас, от Бог измолен.
Сега съм твоят неумиращ ден.
Зора ще съм, изгряла в утрин бяла,
закрилница на общия ни път!
Когато сме щастливи до премала,
дори и нощите ни ще блестят!
14.04.2007, 9ч.17мин., събота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар