Кокичето в душата се разпъпи,
а камъкът се сви в леда уплашен.
Прати ми светлина синайска, скъпи
и приготви тържествените чаши!
Очаква ни най-пищната трапеза
със свещи, дето огън скрит ги пали.
Небето иска и Света Тереза
да почете вечерята ни гала.
С покани златни ще са възвестени
на любовта всевечните кумири.
Ще вдигнем тост за първото цъфтене,
затуй, че зимата от злост умира!
17.01.1993, 11ч.11мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар