Смъртта е блато - лепкаво, вонящо,
маскирано със бляскава фасада.
С разголване хавайско тя те хваща,
с преяждане, със лукс, с греховност млада...
Не ми е жал за сивите отрепки,
които търсят смисъла в разкоша.
Но ти да тръгнеш с тях - това ме сепна!
След туй си казах: Няма да е лошо!...
Нека усетиш дяволското блато,
как сграбчва гърлото ти в късни доби.
Как са безпомощни лъчите святи,
да те спасят от набезите гробни.
Кармичен миг до стон ще те разтърси
с усещането за фатална грешка.
И мисълта, че в бездна си се хвърлил,
ще те накара да побегнеш спешно.
Дано да можеш! - Блатото не пуска,
когато жертвата реши да бяга.
Щом ти е дало сладострастни чувства,
в замяна иска своята облага -
да тръпне от наслада садистична,
като те гледа как среднощно стенеш...
Разгулният живот ти взема всичко:
и здраве, и любов, и дух безценен!
3.01.2007, 10ч.21мин.
------
Вън отново е топло!
Няма коментари:
Публикуване на коментар