Стрък нежност ти изпращам. Приеми я!
Не може вече никой да ни пречи.
Подвластни сме на звездната магия,
която прави пролетта ни вечна.
Нали копня за бялото цъфтене?
Нали го чакаш от безкрай години?
То се роди от царствените гени
на любовта сред утрините сини.
Трепери мракът. Зимата е в ужас
от ласките на слънце подранило.
Смъртта, когато почне да ни служи,
ТОГАВА ЧАК ПРИ ТЕБ ЩЕ ДОЙДА, МИЛИ!
Прати ми от лъчите си, които
ще ме закрилят по ВЕЛИКИ ПОСТИ.
Със тях ще разтопя леда в душите,
макар студът да съска смъртоносно!
14.01.1993, 10ч.09мин.
-----
Пети ден пълен глад!
Няма коментари:
Публикуване на коментар