ТИМ до МАРИ
----------------
Изпепели тъгата във очите
и пепелта раздай на ветровете.
След туй попитай вярата убита,
защо нарекох дните си проклети.
Ще ти разкаже тя за пусти нощи,
в които луннен образ се разхожда,
отпускайки ръце, горещ все още
от страстите на плътската безбожност.
Той вика вместо мен: - Мари, къде си?
Защо те няма, обич златокоса?
Забрави ли на утрото адреса?
Кажи ми - от кого да те изпрося?
Протяжно вие куче. В мен е зима.
Проточи се проклетата програма!
Нали ме чуваш? Чуваш ли, любима? -
Ужасно е! - Мен просто тук ме няма!
15.01.1993, 7ч.52мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар