Отново свойта обич ще залъжа
със стих разнежен, щом като те няма.
Вървим телепатично по окръжност
към истина, като вулкан голяма.
Когато всичко скрито сме разбрали,
когато здрачът спре да е себичен,
ще тръгне любовта ни по спирала
и към морето с луд копнеж ще тича.
Тогава тихо ще звънти омара
и град рубинен свише ще се спусне.
Ще гледат с горест облаците стари,
как смях вълшебен сеят звездни устни...
Нали разбра, защо съм тъй припряна,
готова и газели да надтичам? -
Защото идва взрив, бучи промяна,
предсказана от огнени поличби!
16.01.1993,8ч.57мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар