251.ЗОВЪТ НА БОЛКАТА /14-ти януари/

------
Стихотворението е написано по повод на една
висша неблагодарност, дошла от елементарното

егоистично мислене на моя родственица...

Мечтаеща за материално благоденствие, тя

отиде да живее в чужбина. Беше забравила

една вселенска мъдрост, която кара всеки

човек да поставя на първо място в молитвите си

към Бог ЗДРАВЕТО - най-важното условие, за да

сме пълноценни и за да сме живи...
Сега моята роднина вече разполага

с добри финанси, но...
-------
Ти каза:"- За какво ли ми е здраве,
когато вечно липсват ми парите?..."
Затуй реших: Кощунство е да давам
лъчите си на мозъци пробити!
Цинизмът ти, в лицето ми изстрелян,
не мен, а щедрите звезди попари.
Те, газейки през преспи две недели,
ти смъкваха на болестта товара.
Забрави ли, как стенеше в леглото?
Как свредел ишиасен те мореше?...
Боли ме! Страшно ме боли, защото
забрави за онази помощ спешна!
Мечтата си за дом и разни екстри,
днес във чужбина си осъществяваш.
Но твоят глас молитвен рязко секва,
попаднал във властта на вълкодави...
Какво да правим - всеки сам избира
къде и как да вложи свойта същност.
Щом си избрал на златото кумира,
помни, че и небето гръб обръща!

14.01.2007, 8ч.14мин., Василовден.