
В ПАМЕТ НА ПРИНЦЕСА ДАЯНА!
------------
Мрак...
В очите на проклятието - блясък.
Една звезда умря!
Сред студ и истеричен грак
някой попита с цинизъм нечуван:
- Любовта колко ли струва?
И в пещерата кънти:
- Колко-о?...Колко-о-о...
С глас на вълчица вие болка.
Мое празно небе! -шепне тъгата-
Защо убиха птицата свята?
И защо усмивките гаснат?
...Един самотен копнеж умря!
Стенат надежди разбити:
- Къде е звездата?
Небето отвърна:
- В мен, при сълзите!
А мечтите крещят:
- Тя пак ще изгрее! Пак!
И всичко отново утихва.
А в душите - мрак!
6.12.1997, 19ч.,
Никулден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар