Тим до Мари
-----------
Мари, къде си? Тъжен съм, Мари!
Изгубен вик съм, моя звездоока.
Студът се киска...Всичко мен гори!...
Нощта е садистична. Дните - локва.
Така съм сам! Така съм угнетен!
От никъде надеждица не блесва.
Пришпорва горестта си моят ден,
но втурват се след него псета бесни...
Не виждам изход...Луднал съм почти.
Поне да бях те чул по телефона!...
Макар че с ветровете съм на "ти",
не зная как скръбта си да прогоня.
Все си припомням ясните очи
на първата ни среща, малка моя...
Вулканът в мен неистово бучи
и гръм разкъсва на нощта покоя...
Мари, къде си?...Чакам те, Мари!...
По-силно от торнадо разтърси ме!
С небесна обич и със огън скрит
води ме към сърцето си, любима!
Накарай мойта страст да не умира,
повярвала в зорницата и в тебе!
Бъди миражен зов и звездна лира,
с море от нежност тихо ме обсебвай!
И аз ще литна със криле вълшебни...
И ще се слеят нашите вселени...
Раздялата ни ще е вик погребан,
а ти и аз ще греем озарена!
12.09.2003.
Няма коментари:
Публикуване на коментар