208. /ПРОЗА/ ИСТИНАТА /19-ти декември/

Никакъв страх от бъдещето!
То не би могло да бъде черно,
ако поривите, които го раждат,са бели.
Да се страхуваме от ума - развъдник на лъжи.
Онзи ум, който унищожава огъня на любовта.
Логиката на студения разум е позеленял камък,
зад който ни дебне змията на подлите замисли.

Трудно е да се приеме ИСТИНАТА,
когато тя е строг съдник на грехопадението.
Но все пак ИСТИНАТА е и опрощение.
Тя ни сочи пътя, по който ще стигнем
до съкровищата в себе си.
Следователно,
ИСТИНАТА е проглеждане.

ИСТИНАТА върви ръка за ръка с нашата интуиция.
ИСТИНАТА е гласът на небето,
който е безпощаден
към фалшивите свидетели на миналото
и към убийците на бъдещето.

Да обичаш ИСТИНАТА,
означава да се довериш на доброто в себе си.
И тогава
то ще започне да раздава лъчите си на онези,
които имат нужда от духовна сила.
Следователно,
ИСТИНАТА е светлина!
Не съм ли права, небе?

19.12.1990, Берлин.