На всички, излъчващи студ жени,
които са черни двойници на жената-любов!
------------
И ти си като мен - обикновена.
Купуваме си сходни тоалети.
Работиш и танцуваш като мене.
Обичат те...Обичаш съответно.
Потъваш като сдържан вик в тълпата.
Нападат те прииждащи несгоди.
А успоредно с тебе, непозната,
една звезда с походката ти ходи.
И провидението, работа си няма,
та взе, че пътищата ви кръстоса.
Попаднахте в една житейска яма -
в триъгълния ад край Сарагоса...
Очите ти ме удряха проклето.
Омразата ти подло ме уцели.
Молитвено ръцете си преплетох,
но как се спират веди полудели!
И стана чудо! Гледах изумено -
душата ти на късове се пръсна!
Небето иска нов живот от мене...
А ти си в нищото - за теб е късно!
24.08.1992.
Няма коментари:
Публикуване на коментар