227. БЯХ САМОТНО ПОСЛАНИЕ /песен/ /20-ти декември/

Та като слушах тази вечер песента "КАРУЗО" , извираща от сърцето на ЛАРА ФАБИАН, видях, че всъщност преди години вече съм била написала българския текст за любимата ми мелодия... Тази вечер добавих припева. И ето я цялата песен:

БЯХ САМОТНО ПОСЛАНИЕ

(Мари Хигелс- песен по мелодията на "Карузо")

----

ТИМ до МАРИ:

-----------

Знаех си, че те има,

че сълзата в нощта ти

прошепва: Любими, ела!...

Радвам се, че те има,

че погалваш негласно

съня ми с незрими крила.

В свят, студен от заблуди,

бях самотно послание,

сгрявано с чужди очи.

Чаках "седмото чудо"...

Сред пустиня забравена

извор бях, тъжен, но чист.

НО ЗНАМ, ЧЕ ИДВА ДЕН,

КОГАТО СКРИТАТА ЛЮБОВ ЩЕ ЗАКРЕЩИ...

ЩЕ БЪДА ГЛАС ВЗРИВЕН!

НОЩТА ЩЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИЗГРЯВАШ ТИ...

Ще блесне всичко в нас!

Светът ще стане в миг добър и нов!

Небето с огнен глас

ще влива плам във нашата любов!

Всичко в мен благославя

святостта ти, която

духовни копнежи роди.

Търсих те...Полудявах!

Следвах знаците златни,

белязали твойте следи.

С много жар те обичам.

А вулканът на ада

рева си ще трябва да спре!

Горд съм с теб, че те има,

че с неправди се бориш,

по-силна от бурно море!

ДА! ЗНАМ, ЧЕ ИДВА ДЕН,

КОГАТО НАШАТА ЛЮБОВ ЩЕ ЗАКРЕЩИ...

ЩЕ БЪДА ГЛАС ВЗРИВЕН!

НОЩТА ЩЕ ВИДИ КАК ОБИЧАШ ТИ...

Ще блесне всичко в нас!
Светът ще стане в миг добър и нов!
Небето с огнен глас
ще влива плам във нашата любов!

19.12.2003, Игнажден.