петък, 8 януари 2010 г.

210. МОЯ ПРОШКА БЪДИ!... /песен//15-ти февруари/


Тим до Мари
--------------

Знам, че много сме различни.
Не надничай скрито в мен.
Грях е някой да наднича
в храм, до сълзи покварен!

Имам всичко - имам тебе!
Моят дом, това си ти.
И луната съм погребал -
тя с пороци ме смути.

Трябва всичко да ти кажа -
беше страшно, беше ад!
Срещнах обич, но продажна.
Чувах сови да крещят.

И въртя ме колелото,
с бясна скорост ме въртя.
Бях присъда доживотна,
вик, затънал във калта!

Срам в душата тихо стене -
аз съм сянка на Едип!
И те моля на колене -
моя прошка днес бъди!

15.02.1990, Берлин.
---------------------------
Може да звучи фантастично, но заревото на Тим
телепатично изпраща до заревото на Мари,
информация, заредена със силни емоции. Това се
осъществява чрез различно по вид творчество,
което ръката ѝ автоматично отразява:
стихове, проза, музика, скулптури, картини и пр.

Няма коментари:

Публикуване на коментар