211. БЯХ ТЪГА.../ песен/ Няма смисъл да лъжат очите /6-ти август/

Мари до Тим
-----------

Няма смисъл да лъжат очите.
Аз повярвах завинаги в тях.
И стоя мълчаливо.И за нищо не питам.
При замръкнала обич се спрях.
Любовта на крайморското лято
е започвала винаги с грях.
Всяка нощ те сънувах като изгрева златен.
Бях сълза и очакване бях.

Припев:
------
Понякога съм смях горчив,
макар отвън да не личи.
Орисана съм тайно да горя.
Пред всички мои мъртви дни
самият Бог глава склони.
Затуй съм вяра - тъжна, но добра.
-------

Не разплаквай зората красива!
Тя е първият вик на дете!
Към здрачения пристан като вятър отивам.
Скрита болка расте и расте...

Бях ранена вълна сред скалите.
Бях убит от засада копнеж.
Но стоях мълчаливо и за нищо не питах.
Доверих се на полъха свеж.

Не запявай за минали зими -
те са вече загробен мотив.
Към живота утихнал, към морето води ме -
там е изгревът мой, вечно жив!...

Припев:
-------
Понякога съм смях горчив,
макар отвън да не личи.
Орисана съм тайно да горя.
Пред всички мои мъртви дни
самият Бог глава склони.
Затуй съм вяра -тъжна, но добра.

6.08.1990.