Посвещавам на великия БУДА, който е гладувал
три години в пустинята,
въпреки че произхождал от богат знатен род.
Приютил се под дървото БОДХИ, той се хранел само
с плодовете му. Така пробудил подсъзнателните истини,
закодирани в неговата вече прочистена от отровите
подсъзнателна памет. Благодарение на дългото си гладуване,
Буда достигнал до истините на Нирвана, превръщайки се в пророк
и в духовен учител на хората.
--------------------------------------
Не искам с кòка-кòла да се тровя.
Пържолите и те са наркотик.
Достигайки до жизнена обнова,
отрекла съм живота тлъстолик.
Какво, че ме наричат неразумна.
Да - аз загърбвам вредните неща!
Обет съм дала и небето чу ме,
че като птица искам да летя!
Чрез глад се свързвам с огнената вечност.
Плътта превръщам във нетленна плът.
Какво на хората край мен им пречи
да се отучат вечно да ядат?
Не искат ли към висини да литнат,
достигайки мечтани върхове?...
Не знаят ли, че тяхната пресита,
духовните крила на кръст кове!
10.07.1993, 10ч.45мин.
------
Днес, 10 юли, е рожденият ден на БУДА!
----
А в деня, когато редактирам това стихотворение -
29 януари, 2012г.,съм 22-ри ден пълен глад.
Не препоръчвам подобно гладуване на неподготвените хора,
защото това изисква предварително да притежаваш
мощна позитивна енергия, наследена от
миналите ти животи. Тя разгражда отровите /шлаките/,
натрупани в организма и предпазила
гладуващия от смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар