Небе, защо се мръщиш? Усмихни се!
Какви са тия облаци сумрàчни?
Не искам днес да си със образ кисел.
Защо с такава тиха горест плачеш?
Разпръснатото ято се събира -
в едно крило крилата са споени.
Душата става вдъхновена лира.
Възраждат се благословени гени.
Готова съм за среща с висините,
където скитат волни птичи песни,
където над Олимп Пегàс е литнал,
към слънцето мечтите ни понесъл...
Назад ако през рамо се обърна,
все виждам спомен, свързан със летене.
Дори дъждът, изпъстрен със чадъри,
не пречи, да сме свише озарени.
Защото в нас е любовта спонтанна,
която ражда юлската омара.
Лекувайки с лъчи душевни рани,
се справяме със удари коварни.
Небе, очакваме милувката ти свята.
Зарадвай ни с божествени сюрпризи!
Спусни ни свойте златни благодати,
та любовта ни да е златориза!
25.05.2007, 7ч.11мин., петък.
-----
В днешния леко дъждовен ден е организирана
среща на съучениците ми от ТМЕТ "Цанко Станчев"-
випуск 1972г., в гр.Плевен.
Очаквам я с неописуемо вълнение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар