Громòлят ранобудни камиони.
Зора светлее...Любовта изгрява...
Денят започва, тъмното прогонил
надвил кошмара, пълен с вълкодави...
Земята чудотворно се откопчва
от злобите с моралите им грозни...
Защо, любов, се чуваме задочно
и телепатично ми поднасяш рози,
а тръгваш с чужди нежности на среща?...
Да, зная, че напътства те Нирвана.
Тя те изпитва с флиртове горещи
и те изтръгва мълком от капани...
Аз пък жаравите кръстосвам боса.
Копнежите ми са взривена лава.
Превръщам се във лято златоносно,
готово юлско слънце да раздава.
Загърбила проклетите окови,
далече съм прогонила злините...
Ела, любов - отдавна съм готова
да съм зора на твоя зов в очите!
15.05.1993, 6ч.10мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар