Днес утрото пред прага ни оставя
букет от рози с дъхави копнежи...
Уханието ни дарява здраве,
превръщаме се в чудотворна нежност...
Със аура като милувка плаха
е Розата, която тихо грее.
Душите подсъзнателно разбраха,
че тя на висши светове дете е.
Дошла е тук, навярно, да ни каже,
че истинската красота е сила,
разбиваща и баобаби важни,
и съскащи към изгрева годзили.
За своя Малък принц копняла тихо,
добрата Роза себе си му дава.
А феите небе ù подариха,
предрекли ù любов с небесна слава.
7.05.2007, 14ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар