Най-сетне!...Приближава краят
на земните поквари и лъжи!...
Не спряха те коварно да играят,
грехът им вече с тонове тежù!
Затуй подгоних с факел вълкодава,
защото на омразите съм враг.
На мрака леден малко му остава.
Удари гонг! Вратът да му е як!...
Ще бъде всичко тук преобразено!
На трон ще седне звездната любов.
Пред нея ще се смъкне на колене
животът, който иска да е нов...
Ще гребна шепа от лазури златни
и ще добавя животворен смях.
От Моцарт ще изпрося благодати,
възторг велик - от Фугите на Бах...
С небесна светлина се побеждава
грехът, поробил с много студ света.
Вулкан изригва! Иде мощна лава!
О, Боже! Смерч велик се развъртя!
12.05.1993, 14ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар