Не бих робувала на черни сметки!
Сред облаци копнежни все витая.
Откърмена от висини столетни,
летя, дори да съм под ключ във стая...
Дори да са ме вързали с вериги,
дори да бъда в плен на алчни хора,
умея с лекота да се издигам,
напътствайки съдбата си отгоре.
И знам, че всяка обич ще ме моли,
да я спася от мрака на лъжите,
отричащи на любовта престола
и волността на поривите скрити.
Ще грея силно, без да съм икона.
От грях ще чистя на душите храма.
Прокобите вдън пропаст ще прогоня!...
Небето иска вече зло да няма!
28.07.1993, 8ч.10мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар