674. МЪДРОТО ТЪРПЕНИЕ СЕ СВЪРШИ ! /20-ти май/

Небето черни глъбини отвори.
Тъга с оловни капки заваля.
Дали се сещат стреснатите хора,
защо подгизват ниви и поля?
Сълзи пролива Висшият самотник
и мълком наблюдава този свят -
как любовта Кръст влачи към Голгота,
как змийските изчадия свистят...

Вали...Вали...Незримият излива
море от мъка в този мрачен ден.
Ужасно е да бъдеш рана жива,
да си живот, до пòтрес наранен!
Великото търпение се свърши!
Торнадо се развихря и трещи!
Разтърсва рамене самият Свършек!
Гневът му удря адските врати.
Дойде ДЕНЯТ, прокоби опашати!
Налага се да давате отчет!
Дошъл е Онзи, който ще ви прати
при ледената дама с образ блед!

20.05.2007, 9ч.17мин.
------
1. Докато пиша стихотворението, вали
като из ведро. Невероятно мощен порой!
2. Днес ми е девети ден пълен глад /от 11-ти май/,
а това ме приближава с още една крачка
към любовта на Тим!