ДАЛЕЧНИ МОИ ИЗГРЕВИ, къде сте?
Не искайте да съм дърво без корен!
Да бъда страх, над бездната надвесен.
Да съм копнеж, в подземен ад затворен.
ДОБЪР БЕЗКРАЙ, къде е светлината,
омаяла ме, за да дойда тука,
където няма нищо, нищо свято,
а любовта по глухи порти чука?
НЕБЕСНИ ПРИНЦОВЕ, звезда ви моли -
кажете ù, че истински сте вие.
Че там - при извора, в дерето долу,
един от вас вода ще ù напие.
МОЙ ВЕРЕН ВЕТРЕ, искам те наблизо -
да чувствам, че до болка съм желана.
Като наклонената кула в Пиза,
без обич ще съм стон и жива рана.
Предречено е чудеса да нося.
Щом принцът се яви, ще го омая
със любовта си - фея златокоса
и с ореол, изваян от безкрая!
17.05.1993, 9ч.
-----
Съществува важна космическа закономерност,
която гласи: АКО СТРАСТНО ЖЕЛАЕШ ДА
ИЗГРЕЕ ТВОЯТА ЕДИНСТВЕНА И НЕПОВТОРИМА
ЛЮБОВ, КОЯТО ЩЕ ПРОГОНИ САМОТАТА ТИ,
ТРЯБВА С ЦЕНАТА НА МНОГО ТРЕВОГИ
ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ЗАПЛАТИШ
ЦЕНАТА НА ЩАСТЛИВОТО СИ БЪДЕЩЕ.
ЗА ТАЗИ ЦЕЛ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО,
РАЗЧИСТВАЙКИ ТИНЯТА ОКОЛО СЕБЕ СИ И ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ,
ДА СЕ ИЗВИСИШ ДО МЪДРОСТТА НА НИРВАНА.
ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ХОРА, ДЕТО НИЩО НЕ ПРАВЯТ
ЗА ДУХОВНОТО СИ ИЗВИСЯВАНЕ, ИСТИНСКАТА
ЛЮБОВ ЩЕ ОСТАНЕ ДАЛЕЧНА И НЕДОСТИЖИМА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар