Човекът е леговище на зями,
заложили в плътта му бойни мини.
Възбудено буботи Фуджияма...
Не зная точно колко ще се мине,
но знам, че Островът ще се разцепи.
Със грозни тръпки ще вибрира ада,
ще се тресе до единайста степен...
И дъжд от жежки камъни ще пада...
Япония ще се превърне в болка,
каквато днеска никой не познава...
За помощ всички жертви ще се молят,
подгонени от полудяла лава.
Ще има и спасени, но малцина -
излъчващите светлина всевечна...
Едва, когато ужасът застине,
човечеството ще се сети вече,
че цивилизацията става жертва
на злото, обладало много хора...
И пред живота подир дните черни
най-светла страница ще се отвори!
12.07.1993, 9ч.
----
1. Зями - невидими космически змиевидни
чудовища, излъчващи студ, които превзеха
човешките тела и бавно ги унищожават.
2. На 12.07.2003г. почина баща ми.
Мир на праха му!
Казвам го днес, на 12.07.2010г., когато дойде време
да прибавя това стихотворение към блога си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар