672. НЕ МИ Е ЖАЛ ! /19-ти май/

На демоничния, но гениален музикант  М.Ск. - със смесени чувства!
В продължение на цели 7 години неутрализирах звяра
в тялото му - необходимо условие, да израсна духовно
до такава степен, че да стане възможно да се срещна с моя
Тим Скайлер.
Добре, че въпросният доста студоносен човек, който
се опияняваше от силата на парите и който беше влюбен в
себе си, не живееше постоянно тук, а редуваше
престоите си така: един месец в Германияи един месец в София.
Всяка вечер този, иначе огромен талант, се наливаше
с големи количества бяло вино, докато звярът в него побеснееше.
Тогава започваше садистично да издевателства над мен -
жената,с която споделяше общи творчески проекти
и общ покрив.
Благодарение на това, че любовта ми към Тим беше моят скрит
стимул, който ми помагаше да се справям и с най-гибелното зло,
благодарение на търпението и на ежедневните ми контакти с чудотворната Нирвана, 
успях да озаптя огромното студоносно чудовище в тялото на М.Ск. 
Малко преди завинаги да се отдалеча от него, тъмната страна
на характера му бе окончателно неутрализирана. А аз израснах  духовно
до космически размери. Затова ви казвам - не бягайте от страшните предизвикателства,
дошли от кармичното ни минало. И нещо повече - никога не изпитвайте страх от злото, 
защото наистина онова, което не ни убива, ни прави понякога толкова силни, че можем да надвием дори и годзилата на смъртта.
----------------------------------------

х х х

Към теб не бих желала да се върна!
Загърбила съм кармите проклети,
чиято черна същност беше кърлеж,
с търбух доволен - като цар в карета.
Омайваше жените със хипноза
и всяка на греховност бе готова.
Душата ти бе дом на напаст грозна -
развратната сестра на Казанова.

х х х

Дори и стар, си още в "занаята".
Край свойта паяжина хитро дремеш.
Щом жертвата започне да се мята,
изсмуква ù живота твоят демон.
Но беше хванат свише с примка здрава,
така се укротиха твойте вихри.
Пак тъпите мухи бръмчат тъдява,
но твоят зъл вампир похърква тихо.

х х х

С усмивка си наливам вино бяло!...
А споменът за теб е празна чаша...
Най-сетне нèмощ те е приковала!
Най-сетне мойта светлина те плаши!

19.05.2007, 8ч.21мин., събота.