На теб, моята звездна половина!
----
В мазе живеех. Бе до смърт студено -
като в душа на дяволска прокоба!
Кошмарът бе със зъби на хиена.
Не зная друго място по-злокобно!
Копторче три на три...Матрак и плесен...
Самотност бях и просълзено гледах...
Със злото да се бориш, не е лесно,
когато те е стиснал мракът леден.
А ти, любов, си водил битки важни
в съседен вход, на педя от мазето...
Помагал си ми кармите да смажа
с достойнството на звездните поети!
Живял си близо, вързан със верига -
веригата на болката сторога...
Чрез мен Нирвана искала да стигне
до твоя ад, разтърсван от тревоги.
Не позволих на злоби побеснели
да ме изхвърлят от мазето с хули.
Над три години ги отбивах смело!
За теб и мен го правех, скъпи! Чу ли?
От мен извираха небесни сили,
по телепатичен път от тях ти давах.
А ти, пришпорил воля звездокрила,
за любовта ни си воювал здраво.
Чак след години осъзнахме ясно,
че толкова наблизо сме живяли!...
В кошмарното мазе до връх израснах,
за да съм днеска чудотворност бяла!
13.05.2007, 8ч.11мин., неделя.
-----------
ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО
"ЗАРАДИ БИТКИТЕ ИЗРАСНАХ!"
Наложи се близо 4 години да живея първо в едно мазе без прозорец,
после в съседното -на състрадателната Мария и мъжа ù Красимир Трябваше да бъда там, за да ме картотекират като крайно нуждаеща се и след време да получа жилище от
Общината. Моят любим, с когото се запознахме през 2004, след като получих жилище, тогава е живеел в съседния вход и се е борел да се откъсне от несполучлив брак.
Направил го е и две години след свободата му се появих аз. След време разбрах за всичките му семейни перипетии...
В един от апартаментите нагоре по етажите на входа живееше
известната червена депутатка Т.Д., която насъскваше съкооператорите
си срещу мен, непознатата и искаше да бъда прогонена от моята
подземна "обител", въпреки че на никого с нищо не пречех. Добре,
че само един човек ù пригласяше в нападките. Всички останали ме
покровителстваха, виждайки, че съм тих и скромен човек, който пише
своите книги /на ръка/, заобиколен от сдиплен в кашони творчески архив.
Ще попитате, защо такива като мен създания - добродетелни и състрадателни
по природа, стават прицел на подобно кучешко отношение от страна на
точно определени хора в живота им?
Просто излъчването ми е подчертано позитивно и змийските
души чрез инстинкта си го възприемат като огън, който изгаря
студоносното им съдържание. И когато енергийната ми защита не е
достатъчно мощна, те го усещат и стават много агресивни.
Затова до 2004г. често пъти съм била атакувана без видим повод.
Откакто съм свързана с моя любим, вече не смеят. Но преди това бях като
безпомощна Пепеляшка, атакувана непрестанно от разрушителните сили!...
На днешна дата през 2003г. един ужасно зъл човек от входа,
бивш военен, който се вживяваше в ролята на
домоуправител-диктатор /вече е покойник!/,
ми се нахвърли с псувни и ритници, не позволявайки, да вляза
в подземната си стаичка. Още чувам заканите му: "Ще те гръмна
и ще те платя, мамка ти!...". После се оказа, че крадял ток от
мазетата, та моето присъствие там го е карало да се страхува
от случайни разкрития.
Разтреперана, стресирана и разплакана като уплашено сираче, отидох
в полицията - така ме посъветваха моите приятели от Външно
министерство, когато им звъннах със зов за спешна помощ
/както вече съм писала тук и там в блога си, съм живяла в българското
посолство в Берлин, където безвъзмездно дарявах здраве на
дипломатите и семействата им - та затова се познавах с тях/.
Явно моите високопоставени покровители бяха телефонирали
вече в полицията, защото след като им разказах по телефона хълцайки, само за броени
часове чудовището - домоуправител беше извикано и озаптено
от униформените по най-бърз начин.
Разпитали го и го накарали да подпише декларация, че повече няма
да ме безпокои. А той явно е страхлив срещу силните, та подви опашка.
От Общината пък го увериха с официално писмо, че до месец-два
ще получа жилище, защото бях картотекирана и одобрена от комисията, която спешно посети мазето ми.
И нещата се успокоиха.
----------
Няма коментари:
Публикуване на коментар