Безкрайна нощ! Защо така се точи?
Да можех някак си да я прогоня!...
Звездиците намигат ми нарочно,
но сякаш се намирам в мъртва зона.
Не мога, вярвайте, да се позная.
Защо ли мислено така беснея?
Гневът ме прави чужда на Синая.
Гневът ме хвърля долу - във бордея.
Къде ли са се дянали петлите?
Не знаят ли, че самотата стене?
Проклета нощ! Ината! С бяс пропита!
Без виделото, студ пролазва в мене.
Знам - трябва със търпение да чакам...
Зора, ела- изгрей в душата спешно!
Прати ми на пророчествата знака,
да знам, че скоро любовта ще срещна!...
Ех, тази нощ - как дълго се проточи!
Но иде чудо - то ще я прогони!
Очаквам среща с мъж богопосочен,
чиято искреност е със корона!
24.07.1993, 5ч./на ранина/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар