Зората пак зад облаци наднича,
а в мен отдавна се е зазорило.
Повярвай ми, любов - за мен си всичко:
и слънце, и небе, и висша сила...
Не знаех кой си, нито откъде си...
Усетих как незримо ме обсебваш.
С душата ти се слях и стана лесно
да вярвам сляпо, че съм част от тебе.
Заклех се да ти бъда обич вярна
и в сладки мигове, и във горчиви!
Ще паля свещи в храма с благодарност,
че любовта ни с вечността се слива!
Взривен копнеж в Нирвана ни изпрати -
ПРИ ТАНЦА НА КРАСИВИТЕ МИРАЖИ,
при поривите - страстни и крилати,
при истините - съдбоносно важни.
Готови сме за времето, когато
ще сме любов, омаяла звездите,
когато ти и аз със мисли златни
към щастието без крила ще литнем!
31.07.1993, 14ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар