697. ПРЕКРАСНО Е, ДА СИ НЕБЕ ОГРЯНО ! /30-ти май/

В единно цяло сляха се лъчите.
Безгрижният ти смях е част от мене.
Копнежите ми, с тайнственост обвити,
са вътре в твойто изгревно горене.
Звездата в нас отрича всичко пошло.
Звездата в нас е непорочно бяла.
Тя подарява свойте звездни нощи
на любовта, небесен път избрала.
Звездата в нас чрез творчества ни вае,
за да сме СИЛА  със вселенски вътък,
за да сме огън - мощен, страстен, траен,
противник на пороищата мътни.
При сблъсъци със хлъзгавата карма,
която дебне нашите пътеки,
със пламнал бумеранг ще я попарим
и змийското ù съскане ще секне!
Ще спре да се развъжда вече злото,
подхранвано от грехове и грешки.
Човешката съдба, съдба сирòтна,
ще спре да бъде роб на драми тежки.
Небесно обещаното ще стане!
С това отдавна е наясно мракът.
Прекрасно е, да си небе огряно,
спасяващо с любов света разплакан!

30.05.2007, 10ч.
------
"вътък" - основни нишки при изтъкаването
на плат, на килим... на любов!