Изгряват истини. Вулкан буботи.
Отварят се ръждясалите двери.
Свиреп и луднал, разбесня се скотът.
Тревица плаха в паника трепери.
Не мисля, че Творецът го желае,
че срещу нас насъсква кръвожада.
Измислица от памтивек това е,
измислица, която се разпада...
Смъртта е вече непривично мирна -
завързахме я с ласото небесно.
В агония се гърчи тя, умира!
Двубоят с нея хич не беше лесен.
За да не станат мощни катаклизми
от злобата ù, зимно засвистяла,
в търбуха ù все още жертви влизат -
кармичната съдба ги е подбрала.
Заситеният звяр е като кита,
заседнал в пясъка на плитчината.
Синжир, небесно спуснат, го оплита,
напътстван от една десница свята.
Сега разбрахте ли, злини стороги,
че силата ви е на залез вече!
Стопяват се житейските тревоги
и идва със триумф животът вечен!
11.05.1993, 8ч.30мин., вторник.
Ден на Светите братя Кирил и Методий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар