Свежо утро. Росно цвете.
Блеснала е ранината.
Тя в душите кръшно шета,
като песен, с обич пята.
Тя с лъчи лекува рани.
Гони тежките въздишки.
Тя небесно е избрана,
да ни дава сили свише.
Насред тая утрин синя
виж омарата отсреща,
дето, мине се, не мине,
птица с песен казва нещо...
Сигурно ще е щастлива,
щом така се е разпяла.
И с вълшебство ме опива!
И олеквам до премала!
20.05.1993, 6ч.50мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар