Среднощната красавица луната
копнежите превръща в страстна лава.
Като богиня - òбична и свята,
неземните ни чувства направлява.
На морските пътеки блясък носи.
Вълните с поглед към прибоя гони.
Преследват я поетите с въпроси,
но тя мълчи, по-мъдра от икона.
Мечтателят, в лика ù влюбен скрито,
се чувства и от нея по-самотен.
Той ореола лунен с болка пита :
"Не е ли любовта мираж в живота?".
С мълчание луната отговаря,
внушавайки му, че го чакат ласки,
кодирани в щастливи календари,
но само, ако звездно е израснал!
31.05.1993, 15ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар