Наричах се ЕВА някога
/Защо да го крия?/...
Живяла съм в рая,
а после и в ада живях.
След мен с вълчи зъби тракаха.
Крещяха : "Удрù я!
Това е оная -
със първородния грях!".
Вървях по ръба на пропасти.
На клади умирах.
И, капка по капка,
до дъно изгребвах смъртта.
Запомних вратите хлопнати.
Зъл кикот, неспирен...
Но няма да се натрапвам! -
Сълзите си ще ви спестя.
Наричах се ЕВА временно.
За зла орисия,
плодът в рая бе зов,
а змията - демон устат.
Но вече край на проблемите!
Сега съм МАРИЯ!
Сега съм ЛЮБОВ,
създаваща висшия свят!
ме води към висшия свят.
21.05.1993, 15ч.40мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар