Болко моя, синеока,
в луд копнеж вградена!
Помня вярната посока -
тя е част от мене.
Помня влюбената стая,
цветето, пердето...
Как си тръгнах ли? Не зная.
Остър хлад усетих.
Смъртоносен глас свистеше
и... прекрачих прага!
В оня миг се скърши нещо.
Бягах! Просто бягах!
Още жари ме адресът -
"Рихард Зорге щрасе".
В тиха нощ искра проблесва -
лумват кадри страстни!
Всеки миг си спомням... Искам
да не избледнява!
Път ме чака- труден, рисков.
Тръгвам по жарава!
И съм свише окрилена.-
Болка не усещам.
Мощен стимул е за мене
звездната ни среща!
21.05.1993, 22ч.
-----
ПОСВЕЩАВАМ
на синеокия Гернот Хорн от Берлин - генетично свързан с мощното
лъчение на истинския Тим Скайлер, който е все още някъде там - в бъдещето.
Прочиствайки тялото си от кармичните натрупвания с помощта на
продължителни гладувания и чрез писане на стихотворни мантри
всеки божи ден, се приближавам все повече до високите нивà на Нирвана.
Целта е да стана достойна за моя любим. Очаквам с неописуемо вълнение
нашата звездна среща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар