До корен разтърсù ме - да се стресна!
Пияна съм от самота - залитам...
А висини ме чакат...Не е честно,
да съм самичка, през глава завита!
Усещам дните, бавно как се нижат.
Пробуден спомен от Разпети Петък
брои през зъби жеравите книжни
на моите желания несретни.
До корен разтърсù ме отдалече,
дано по нов тертùп да заживея!
Небето уж любовно ми се врече,
а ме превърна в тъжна орхидея.
Ако ме видиш, стреснат ще останеш :
със сенки под очите и в душата,
с копнежи, в черни размисли вкопани,
с мечти, които сред капан се мятат...
А ти нали си свързан с мен? Къде си?
Защо така е млъкнал телефонът?
До болка съм сама и безадресна,
подритвана от мрака безпардонно!
26.07. 1993, 8ч.45мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар